Ориент Експрес“ е луксозен влак, който от 1883 г. свързва

 „ Ориент Експрес “ е първокласен трен, който от 1883 година свързва Париж с Виена и Истанбул. Наричан е „ трен на кралете “ или „ крал на влаковете “ поради интериорния лукс и многото кралски особи, возили се на него. След няколко промени на маршрута, две войни и най-сетне – намаление на престижа му в епохата на Студената война, постоянното пътешестване на влака до Истанбул и Атина е прекъснато през 1977 година На 14 декември 2009 година, „ Ориент Експрес “ преустановява активността си по маршрута и изчезва от европейските железопътни написания, ставайки „ жертва “ на високоскоростните влакове и на самолетите, с чиято конкуренция не съумява да се пребори.

 Първият трен, наименуван „ Ориент Експрес “, е открит на 5 юни, 1883 година На това първо пробно пътешестване пасажерите са единствено мъже (журналисти, актьори и политици) и по рекомендация на управляващите носят револвери. Вагоните са оцветени в синьо и златно. Създателят на „ Ориент Експрес “ е белгиецът Жорж Нагелмакерс. Същинското пътешестване с влака стартира на 4 октомври 1883 година На гарата навалица изпраща 24-та пасажера, сред които единствено две дами. Той пътува два пъти седмично сред Париж и Истанбул, минавайки през Страсбург, Мюнхен, Виена, Будапеща и Букурещ (по-късно, вместо през Страсбург и Виена, влакът ще минава през Цюрих и Инсбрук). Този трен не е пряк. Спира в Гюргево, минава река Дунав с ферибота до Русе, а по-късно различен трен минава дистанцията сред Русе и Варна. Оттам един австрийски параход води пасажерите до Истанбул.

 През 1885 година услугата става ежедневна от Париж до Виена и назад. Влакът стартира да пътува два пъти седмично от Париж до Букурещ и Гюргево и един път седмично – до Белград и Ниш. Същата година нова железопътна линия е отворена от Будапеща до Инстанбул през Белград и София, само че пасажерите трябвало да хващат дилижанс сред Ниш и Пловдив. През 1889 година линията е напълно построена и маршрутът става пряк. Известно е, че българският цар Фердинанд е карал именития „ Ориент експрес “. Той неведнъж се е возил във вагоните му, само че на два пъти, въпреки и единствено за половин час, е бил ватман. Собствениците на компанията не били съгласни с това и след това не разрешават всевъзможни аматьорски опити в кабината на машиниста от съображения за сигурност.

 В „ Ориент експрес “ са пътували доста бележити персони на ХIХ и ХХ век като:­ Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Гюстав Флобер, Ърнест Хемингуей, Коко Шанел, Жан Кокто, Жозефин Бекер, Агата Кристи, Кемал Ататюрк, кралица Елизабет II, Мата Хари, Марлене Дитрих, Симон Синьоре, Грейс Кели, Ив Монтан и други. Има легенда, че точно във влака шпионката Мата Хари се е срещнала с любовника си Виктор Маслов и получила от него скъпи сведения за интервенции, планувани от съветското разузнаване.

 В годините, когато се водят Балканските войни (1912 – 1913), влакът не отива по-далеч от Будапеща или Белград. В годините на Първата международна война (1914 – 1918) той е спрян от придвижване, с цел да не попадне на мина. Германия конфискува голям брой първокласни вагони и започва личен еднакъв трен, наименуван „ Balkan zug “ („ Балкански трен “). Този трен свързва Берлин с Истанбул (Германия и Турция са в коалиция през ПСВ), само че този маршрут не съумява да се наложи.

 След Първата международна война влакът потегля още веднъж по остарелия си маршрут, само че компанията уголемява активността си и през 1921 година пуска втори трен под името „ Simplon Orient Express “. Този втори трен минава през алпийския тунел Симплон, свързващ Швейцария и Италия (това е най-големият тунел в света до 1988 г.). Той потегля от Париж и минава през Лозана, Милано, Венеция, Триест, Белград и Истанбул. Старият маршрут е продължен и влакът потегля от Лондон. Новият маршрут е следният: Лондон – Кале – Париж -Дижон – Лозана – Милано – Венеция – Триест – Загреб – Белград – София – Истанбул. Влакът поема по още една нова дестинация – от Белград се отклонява на югоизток до Атина.

 През 1929 година влакът засяда в снега в селището Черкезкьой, на 130 км от турската столица и стои там в продължение на 5 дни. Температурата във вагоните доближава -10 °C, което принуждава един махараджа да откупи на доста високи цени от другите пасажери палта, с които да покрие седемте си дами. Пътниците били прегладнели и тръгнали да търсят близко село, където съумели да разменят бижута против яйца, а на връщане хванали и вълк. Това приключение в снега въодушевява Агата Кристи да напише романа си „ Убийството в Ориент експрес “, оповестен през 1934 година, като тя, несъмнено, привнася свои авторови детайли към случката.

 На 12 септември 1931 година терористи взривяват виадукт в Унгария в миг, когато минава Ориент Експрес. Локомотивът и няколко вагона падат, умират двадесетина индивида, а стотина са ранени. Още от откриването на гарата, за българите тя постоянно е била мястото, на което са се случвали забавни събития. Обикновено в неделя, при хубаво време, след неделната литургия, жителите отивали на гарата, да поседят, да погледат идването и заминаването на треновете. Любопитното е, че множеството гости на гарата съвсем в никакъв случай не са се качвали, но въпреки всичко взели участие във въодушевлението на пътешественика. Посещението на гарата най-малко един път месечно било като неписан закон, а изпиването на шише лимонада – неизкореним табиет.

 В годините на Втората международна война (1939-1945) влаковете „ Ориент експрес “ още веднъж са спрени заради ограничения за сигурност. Германците се пробват да възобновят пътуванията на военни и на дипломати по линията Берлин – Истанбул – Берлин, само че партизани атакуват немските влакове или се пробват да ги взривят. След войната „ Simplon Orient Express “ още веднъж потегля по маршрут Кале – Париж – Милано – Венеция – Белград – София – Истанбул. Гръцката граница обаче е затворена и влакът стопира да се движи към Атина. Пътуванията към Атина са обновени през 1951 година

 Със Студената война балканските страни одобряват с съмнение този западен трен, прекосяващ техните граници. Контролът се ускорява, което предизвиква мощно закъснение на междинната скорост на влака. Влакът става леговище за шпиони, дипломати и политически бежанци. Източноевропейските страни стартират и те от своя страна свои влакове: Балтийски-Ориент-Експрес през 1948 година, Балкан-Експрес през 1955 година и други.

 Днес, 135 години след първото пътешестване на „ Ориент Експрес “, компанията откупила вагоните, организира един път годишно първокласно и скъпоструващо пътешестване за феновете на този тип прекарвания.

Инфо: www.bulgarianhistory.org